Информация

Защита на майчинството на работните места

Защита на майчинството на работните места


НОВИНИ: Законът на майките: надбавка за майчинство, 85% от заплатата.
Наредба за извънредни ситуации на правителството № 96 от 14 октомври 2003 г. относно защитата на майчинството на работното място. Публикувано в Официален вестник, част I бр. 750 от 27.10.2003г
Съгласно разпоредбите на чл. 114 ал (4) от румънската конституция правителството на Румъния издава следната спешна наредба:
Член 1. - Настоящата наредба за извънредни ситуации урежда мерките за социална защита за:
а) бременни служители и майки, мързеливи или кърмещи, с румънско гражданство или на държава-членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, които имат трудови или служебни отношения с работодател;
б) граждани на други държави и лица без гражданство, които според закона имат местожителство или местожителство в Румъния, ако са част от категориите служители, предвидени в писмо. а).
Член 2. - За целите на разпоредбите на настоящата аварийна наредба, термините и изразите по-долу са дефинирани, както следва:
а) защитата на майчинството е защитата на здравето и / или безопасността на бременните служители и / или майките на техните работни места;
б) работното място е площта, обособена в пространството, според спецификата на работата, надарена със средствата и материалите, необходими за работата, с цел извършване на операция, работа или извършване на дейност от един или повече ръководители, с обучението и умението техните технически, организационни и подходящи условия на труд, от които се получава доход въз основа на трудово или служебно правоотношение с работодател;
в) бременната служителка е жената, която писмено съобщава на работодателя за физиологичното си състояние на бременността и прилага медицински документ, издаден от семейния лекар или от лекаря специалист, удостоверяващ това състояние;
г) новороденият служител е жената, която е възобновила дейността си след извършване на отпуск и моли работодателя писмено на защитните мерки, предвидени в закона, прилагайки медицински документ, издаден от семейния лекар, но не по-късно от 6 месеца от датата, на която се е родил;
д) кърмещата служителка е жената, която при възобновяване на дейността след отпуска отсъства, кърми детето си и писмено уведомява работодателя за предполагаемото начало и край на периода на кърмене, прикрепяйки медицински документи, издадени от семейния лекар в това отношение;
е) освобождаването от пренатални консултации представлява определен брой безплатни часове, заплащани на работника или служителя от работодателя през нормалното работно време за извършване на пренатални консултации и прегледи въз основа на препоръката на семейния лекар или лекаря специалист;
ж) задължителен следродилен отпуск е 42-дневният отпуск, който служителят на майката има задължението да използва след раждането, в рамките на отпуска за бременност и злоупотреба с обща продължителност 126 дни, които служителите ползват съгласно закона;
з) отпуск за майчинство е отпускът, ползван от служителите, посочен в писмо. в) -е) за защита на тяхното здраве и безопасност и / или на плода или детето им.
Член 3. - (1) Служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е) имат задължението да представят на семейния лекар за издаване на медицински документ, удостоверяващ тяхното състояние.
(2) В случай, че служителите не изпълняват задължението по ал. 1 и не уведоми писмено работодателя за техния статус, той е освободен от задълженията си, предвидени в настоящата аварийна наредба, с изключение на предвидените в чл. 5, 6, 18, 23 и 25.
Член 4. - Работодателите имат задължението да предприемат необходимите мерки, така че:
а) за предотвратяване на експозицията на служителите, предвидена в чл. 2 свети. в) -е) при рискове, които могат да повлияят на тяхното здраве и безопасност;
б) служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е) да не бъдат принуждавани да изпълняват работа, която е вредна за здравето или бременността или за новороденото бебе, според случая.
Член 5. - (1) За всички дейности, които могат да представляват специфичен риск от излагане на агенти, процедури и условия на работа, списъкът на които е даден в приложение № 1. 1, работодателят е длъжен да оценява ежегодно, както и всички промени в характера на условията на труд, степента и продължителността на експозицията на служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е), за да се определи какъвто и да е риск за тяхната безопасност или здраве и всички последствия върху бременността или кърменето.
(2) Оценките, предвидени в ал. 1 се извършва от работодателя със задължителното участие на лекаря по трудова медицина, като резултатите им се записват в писмени доклади.
Член 6. - (1) Работодателите са длъжни в срок до 5 работни дни от датата на съставяне на отчета да изпратят копие от него на съюза или на представителите на работниците и служителите.
(2) Работодателите уведомяват писмено служителите за резултатите от оценката по отношение на рисковете, на които могат да бъдат изложени на работните си места, както и за правата, произтичащи от тази спешна наредба.
Чл. 7. - (1) В рамките на 10 работни дни от датата, на която работодателят е обявен писмено от служител, че е в една от ситуациите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е), той има задължението да уведоми лекаря по трудова медицина, както и териториалната инспекция по труда, чиято работа се извършва.
(2) От датата на получаване на уведомлението лекарят по трудова медицина и териториалната инспекция по труда проверяват условията на труд на служителя по това време и при условията, установени от правилата за прилагане на тази спешна наредба.
Чл. 8. - Работодателят има задължението да запазва поверителността на състоянието на бременността на служителката и няма да обявява други служители освен с нейното писмено съгласие и само в интерес на добрия работен процес, когато състоянието на бременността не се вижда.
Член 9. - Ако служител е в една от ситуациите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е) и извършва на работното място дейност, която представлява рискове за здравето или безопасността му или с отражение върху бременността и кърменето, по смисъла на разпоредбите на чл. 5 параграф 1, работодателят е длъжен да промени подходящо условията на работа и / или работния си график или, ако това не е възможно, да го назначи на друго работно място без риск за здравето или безопасността му, съгласно препоръката на лекаря по трудова медицина или на семейния лекар, с издръжката на дохода от заплата.
Член 10. - (1) В случай че работодателят по обективно обосновани причини не може да изпълни задължението, предвидено в чл. 9, служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е) имат право на отпуск за майчинство, както следва:
а) преди датата на искане на отпуска по майчинство, създаден съгласно законовите разпоредби относно публичната пенсионна система и други права на социално осигуряване, служителите, предвидени в чл. 2 свети. в);
б) след датата на връщане от задължителния следродилен отпуск служителите, предвидени в чл. 2 свети. г) и д), ако не поиска отпуск и надбавка за отглеждане и грижи за детето до 2-годишна възраст или, в случай на дете с увреждане, до 3 години.
(2) Отпускът за риск за майчинство може да бъде предоставен изцяло или частично за период не по-дълъг от 120 дни от семейния лекар или лекаря специалист, който ще издаде медицинско свидетелство в тази връзка, но не може се предоставят едновременно с други празници, предвидени в законодателството относно публичната пенсионна система и други социалноосигурителни права.
(3) Медицинското свидетелство ще се издава при условията, при които служителят се е явил на пренаталните и следродилните консултации, съгласно нормите на Министерството на здравеопазването.

Членове 11 - 20


Чл. 11. - (1) По време на отпуск за майчинство служителят има право на надбавка за майчин риск, която се поема от държавния бюджет за социално осигуряване.
(2) Размерът на обезщетението, предвидено в ал. (1) е равна на 75% от средния размер на месечните доходи, реализирани за 10-те месеца преди подаване на заявлението, въз основа на които е платена вноската на държавното социално осигуряване.
(3) За обезщетението за майчин риск приносът на държавното социално осигуряване не се дължи. Продължителността на отпуска за майчинство представлява периода, приравнен към периода на вноската.
(4) Изчисляването и изплащането на обезщетението за майчин риск се извършва ежемесечно от работодателя, най-късно с ликвидацията на правата на заплата за месеца, през който е предоставен отпускът за майчин риск.
Член 12. - (1) За служители, които са в една от ситуациите, предвидени в чл. 2 свети. в) и г) и извършват дейността си само в ортостатично положение или в седнало положение, работодателите имат задължението да променят съответното си работно място, така че да им осигуряват на редовни интервали от време, почивки и уговорки за почивка в положение. седнал или се движи съответно.
(2) Лекарят по трудова медицина определя часовите интервали, за които е необходимо да се промени работното положение, периодите на активност, както и продължителността на периодите на почивка съответно в седнало или движещо се положение.
(3) Ако подреждането на условията на работа и / или работния график не е технически и / или обективно възможно или не може да се изисква по основателни причини, работодателят ще предприеме необходимите мерки за промяна на работното място на служителя заинтересованите.
Чл. 13. - Въз основа на препоръката на семейния лекар, бременната служителка, която не може да спазва нормалното работно време по здравословни причини, детето си има право да намали с една четвърт нормалното работно време с поддържането на доходите заплати, изцяло подпомагани от фонд за заплати на работодателя, съгласно законовите разпоредби относно публичната пенсионна система и други социалноосигурителни права.
Член 14. - Служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) и д) не могат да бъдат принуждавани от работодателя да извършва дейности, за които оценката подчертава риска от излагане на агенти или условия на труд, посочени в писмо. А и Б от приложение №. 2.
Член 15. - Работодателите имат задължението да предоставят на бременните служители освобождаване за предродилни консултации при условията, предвидени в чл. 2 свети. е) ако разследванията могат да се извършват само по време на работната програма, без да се намаляват правата върху заплатите.
Чл. 16. - За защита на здравето и на детето си след раждане служителите имат задължението да ползват поне 42 дни следродилен отпуск при условията, предвидени в чл. 2 свети. ж) и в рамките на разрешения за отсъствие, установен със Закон №. 19/2000 относно публичната пенсионна система и други социалноосигурителни права, впоследствие изменени и допълнени.
Чл. 17. - (1) Работодателите са длъжни да предоставят на служителите, които кърмят, по време на работната програма, две почивки за кърмене за един час всяка. Тези почивки включват и времето, необходимо за придвижване напред и назад от мястото, където е детето.
(2) По искане на майката почивките за кърмене ще бъдат заменени чрез намаляване на нормалното работно време или работа на два часа дневно.
(3) Прекъсванията и намаляването на нормалното работно време, отпуснато за кърмене, се включват в работното време и не намаляват доходите от заплати и се издържат изцяло от фонда за работна заплата на работодателя.
(4) В случай, че работодателят осигурява специални сестрински заведения в рамките на звеното, те трябва да изпълняват хигиенните условия, съответстващи на действащите санитарни норми.
Член 18. - За да се гарантира безопасността и здравето при работа на бременни и / или кърмачки, майки или кърмачки, вътрешните разпоредби на звената трябва да съдържат мерки относно тяхната хигиена, здравеопазване и безопасност на работното място, в съответствие с разпоредбите на настоящия спешни постановления и други действащи нормативни актове.
Член 19. - (1) Служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е) не може да бъде принуждаван да извършва нощна работа.
(2) В случай, че здравето на служителите, упоменато в ал. (1) е засегнат от нощния труд, работодателят е длъжен въз основа на писменото искане на служителя да го преведе на дневна работа, като поддържа основната месечна брутна заплата.
(3) Искането на служителката е придружено от медицински документ, в който се споменава периода, в който здравето й се влияе от нощния труд.
(4) В случай, че по обективно обосновани причини преместването не е възможно, служителят ще се възползва от отпуск и надбавка за майчин риск, съгласно чл. 10 и 11.
Член 20. - (1) Служителите, предвидени в чл. 2 свети. в) -е) не може да извършва работата при нездравословни или болезнени условия.
(2) В случай на служител, който в момента извършва работа с нездравословен или болезнен характер, това е в рамките на разпоредбите на чл. 2 свети. в) -е), работодателят има задължението да го прехвърли на друга работа, като поддържа основната месечна брутна заплата.
(3) Наименованието и изброяването на произведенията с нездравословен или болезнен характер, посочени в ал. (1) са установени в правилата за прилагане на тази спешна наредба.
(4) Разпоредбите на чл. 19 параграф (3) и (4) се прилагат съответно.

Член 21-31


Чл. 21. - (1) На работодателя се забранява да постановява прекратяване на трудовите или служебните отношения в случая:
а) служителят, предвиден в чл. 2 свети. в) -е) по причини, които имат пряка връзка с неговото състояние;
б) служителката, която е в отпуск за майчинство;
в) служителката, която е в отпуск по майчинство;
г) служителят, който е в отпуск за отглеждане на детето до 2 години или, в случай на дете с увреждане, до 3 години;
д) служителят, който е в отпуск за грижите за болното дете до 7 години или, в случай на дете с увреждане, до 18 години.
(2) Забраната, предвидена в ал. (1) свети. б) -е) се удължава само веднъж с до 6 месеца, след като служителят се върне в звеното.
(3) Разпоредбите на ал. 1 не се прилага в случай на уволнения по икономически причини в резултат на прекратяване на заеманата от служителя длъжност поради икономически затруднения, технологични промени или реорганизация на работодателя, съгласно закона.
(4) Разпоредбите на ал. (1) свети. г) и д) и на ал. Параграфи 2 и 3 се прилагат и за служителите от мъжки пол в съответните ситуации.
Член 22. - (1) Служителите, предвидени в чл. 21 параграф 1, чиито трудови или служебни отношения са прекратени поради причини, които считат за свързани със статута им, имат право да оспорят решението на работодателя в компетентния съд в рамките на 30 дни от датата на съобщаването му. , според закона.
(2) Правното действие на служителя, предвидено в ал. (1) се освобождава от съдебната гербова такса и съдебната гербова такса.
Чл. 23. - Ако служител оспори решение на работодателя, тежестта на доказване е на него, като е длъжен да представи доказателствата в своя защита до първия ден на явяване.
Чл. 24. - (1) Работодателят, прекратил трудовото или служебното правоотношение със служител, предвиден в чл. 21 има задължението в 7-дневен срок от датата на писмено съобщение на настоящото решение на служителя да изпрати копие от този документ до съюза или до представителите на служителите от звеното, както и до териториалната инспекция по труда или, в зависимост от случая, до Националната агенция за държавните служители слуги.
(2) Копието на решението се придружава от копия на подкрепящите документи за предприетата мярка.
Чл. 25. - (1) Териториалната инспекция по труда, чиято работа се извършва от работодателя или, според случая, Националната агенция за държавните служители, в 7-дневен срок от датата на получаване на решението, предвидено в чл. 23, има задължението да издаде консултативно становище, съответстващо на констатираната ситуация.
(2) Териториалната инспекция по труда или, според случая, Националната агенция за държавните служители предава становището на работодателя, служителя, както и на съюза или на представителите на служителите от звеното.
Член 26. - (1) Работодателите имат задължението да покажат на видимо място във всяко от притежаваните от тях копие от настоящата наредба за спешни случаи за период от 6 месеца от датата на публикуването му в Официалния монитор на Румъния , Част I.
(2) Представителите на профсъюзите или избраните представители на служителите, които имат признаци по отношение осигуряването на спазването на равни възможности между жените и мъжете, определени съгласно Закон № 1. 202/2002 относно равенството на шансовете между жените и мъжете имат задължението да организират полугодие в звената, в които работят, информация относно разпоредбите на настоящата извънредна наредба.
Чл. 27. - (1) Нарушаването на следните разпоредби представлява нарушение и се санкционира, както следва:
а) нарушение на разпоредбите, предвидени в чл. 4, 5, 6, чл. 7 параграф (1), чл. 8, чл. 12 параграф 1 и 2, чл. 17, 18 и чл. 26 ал (1), с глоба от 25 000 000 леи до 50 000 000 леи;
б) нарушение на разпоредбите, предвидени в чл. 9, 10, 11, чл. 12 параграф (3), чл. 13, 14, 15, 19, чл. 20 параграф (2) и (4), чл. 21 параграф (1) и (2), с глоба от 50 000 000 лея до 100 000 000 леи.
(2) Констатацията на нарушенията и прилагането на съответните конвенционални глоби се извършват от:
а) инспекторите по труда в териториалните инспекции по труда, чиято териториална зона е седалището или, според случая, местожителството на работодателя и съответно от оправомощения персонал на Националната агенция за държавните служители, за нарушенията на разпоредбите, предвидени в чл. 6, чл. 7 параграф (1), чл. 8, 9, чл. 12 параграф (3), чл. 13, чл. 17 параграф (1), чл. 18, чл. 19 параграф 1 и 4, чл. 20 параграф (2) и (4), чл. 21 параграф 1 и 2 и чл. 26 ал (1);
б) контролния персонал от окръжните пенсионни домове и други права за социално осигуряване за нарушенията на разпоредбите, предвидени в чл. 11;
в) персоналът, оправомощен в отделите за обществено здраве на окръга и на община Букурещ, съгласно действащото санитарно законодателство, за нарушенията на разпоредбите, предвидени в чл. 4, 5, 10, чл. 12 параграф 1 и 2, чл. 14, 15, чл. 17 параграф (2) и чл. 19 параграф (2).
Член 28. - Нарушенията, предвидени в чл. 27 разпоредбите на Правителствена наредба №. 2/2001 относно правния режим на нарушенията, одобрени с изменения и допълнения със Закон №. 180/2002, както е изменено впоследствие.
Чл. 29. - Приложенията бр. 1 и 2 са неразделна част от тази спешна наредба.
Член 30. - Настоящата наредба за спешни случаи влиза в сила от датата на представяне в Парламента и се прилага от 1 февруари 2004 г.
Чл. 31. - В рамките на 90 дни от публикуването Министерството на труда, социалната солидарност и семейството и Министерството на здравеопазването ще изработят правилата за прилагане на настоящата спешна наредба, която се одобрява с решение на правителството